Българска филология

Форма на обучение / Информационен пакет

Акредитация

Програмата е акредитирана до 2019 година.

Обучение

Обучението се извършва от Филологически факултет.

Анотация

Обучаваните в специалността Българска филология се подготвят да се реализират във всички области на обществения живот, в които се изисква филологическо образование: средни и висши училища, научни институти, средства за масова информация, издателства, медии, библиотеки, музеи, наши и чуждестранни фирми и други. Завършилите специалността Българска филология получават образователен минимум в областта на старобългарския и на съвременния български език, на неговата история, съвременното му състояние, правописните и правоговорните му особености, редактирането, както и в областта на старата българска, възрожденската и съвременната българска литература, фолклора, античната и европейската литература.

В съответствие със съвременните изисквания са създадени условия и за придобиване на умения за работа с компютър и за компютърна текстообработка, както и на умения за ползване на чужд език.

При изпълнение на държавните изисквания завършилите специалността Българска филология могат да придобият и допълнителна професионална квалификация Учител по български език и литература.

На базата на придобитата образователно-квалификационна степен Бакалавър филолог завършилите специалността Българска филология могат да продължат образованието си в следващата образователно-квалификационна степен Магистър филолог в нашия или в друг български или чуждестранен университет.

Предвидени са теоретични знания и практически умения по области, в които се изисква специализирана езиковедска или литературоведска квалификация.

При организиране на обучението в бакалавърската степен целта е да се формират у студентите знания и умения по фундаментални дисциплини в областта на езикознанието и литературознанието:

  • за прилагане на филологическото познание в други (исторически, културни и социални) науки;
  • за прилагане на теоретичните знания в практиката на лингвистичния и литературния анализ;
  • за редактиране, анотиране, рефериране, интерпретиране и оценяване на различни текстове;
  • за публична речева изява в писмен и устен вид;
  • за самостоятелно изпълнение на събирателски, проучвателски, анализаторски и теоретични научноизследователски задачи;
    • за критичен анализ и научноиздържана интерпретация на различни културни феномени;
    • за самостоятелно повишаване на по-нататъшната професионална квалификация