• редовно

Праисторията обхваща антропогенезиса и развитието на Homo Sapiens, организиран в родово общество, разцветът на което довежда до появата на раннокласови отношения, които са сигурен белег за началото на Старата история на Човечеството.

Старата история включва генезиса, развитието, разцвета и упадъка на най-древните човешки цивилизации от IV/IIIхил.пр.Хр. до средата на I хил. след Хр. в Североизточна Африка и Азия, Югоизточна и Южна Европа,. Това са преди всичко Египет, Месопотамия, Леванта и Мала Азия; Древна Индия и Древен Китай, обединени под общото название Древен Изток. Цивилизациите от Югоизточна и Южна Европа включват основно Древна Елада, Древна Тракия и Древния Рим.

Особено важно е, за подготовката на докторанти по тази специалност е, че както за праисторията, така и последните три древни цивилизации, те имат тук, в Българските земи, своите домашни извори от всякакво естество, които са единият сериозен аргумент за разработването на изследвания по научната специалност Стара история (вкл. праистория) в тази част на света; другият е - европейско ниво на Българската школа в изследването и обучението по тази проблематика. Това особено се отнася за  праисторията и за Историята на Древна Тракия и траките, която за нас българите е родна история. 

Обучението на докторантите по тази специалност може да се провежда според съвременните постижения на научната специалност, които за България се представят чрез силно развита Европейска праистория и особено чрез водещото място, значение  и роля на Българската тракология и по-общо антиковедение от последните десетилетия на ХХ и началото на ХХI в. Това може да се реализира чрез подходящи форми като лекционни курсове, специализирани семинари, теренни експедиции индивидуални форми на работа, специфични за всеки докторант.