Балканистика

Форма на обучение / Информационен пакет

Акредитация

Програмата е акредитирана до 2019 година.

Обучение

Обучението се извършва от Филологически факултет.

Анотация

Обучаваните в специалността Балканистика се подготвят за реализация във всички области, изискващи специалисти с балканистично филологическо образование: средни и висши училища, научни институти, средства за масова информация, издателства, медии, библиотеки, музеи, културни центрове, държавна администрация, неправителствени организации, наши и чуждестранни туристически, търговски и други фирми.

Завършилите специалността Балканистика получават образователен минимум в областта на:

  • общото и балканското езикознание;
  • историята и съвременното състояние на основния балкански език (гръцки), както и съвременното състояние на сръбския език и на втория балкански език (румънски или албански);
  • историята и съвременното състояние на българския език;
  • теория и практика на превода;
  • литературната теория;
  • балканските литератури и балканския фолклор;
  • българската литература;
  • политическата, социалната, икономическата и културната история на балканските страни.

В съответствие със съвременните изисквания са създадени условия и за придобиване на умения за работа с компютър и за компютърна текстообработка.

При изпълнение на държавните изисквания завършващите специалността Балканистика могат да придобият и допълнителна професионална квалификация "Учител по български език и литература".

Водеща цел в подготовката на студентите от специалността Балканистика е оптималното съчетаване на теоретичната с практическата подготовка.

При организиране на обучението в магистърската степен целта е да се формират у студентите знания и умения по фундаментални дисциплини в областта на езикознанието, литературата и теорията на превода за:

  • прилагане на филологическите знания в практиката на лингвистичния и литературния анализ и при превод от гръцки на български език и обратно;
  • редактиране, анотиране, рефериране, интерпретиране и критически анализ на различни текстове;
  • публична речева изява на гръцки и български език в писмен и устен вид;
  • критически анализ и интердисциплинарна интерпретация на факти от езиковото, литераурното, историческото и културното развитие на балканските страни;
  • практическо прилагане на балканистичното познание в сродни хуманитарни области;
  • самостоятелни теоретични и приложни изследвания в областта на балканското и българското езикознание и литературознание.