Конспект за държавен изпит по История (специалност Педагогика на обучението по география и история, образователно-квалификационна степен "бакалавър")

  1. Египет и Месопотамия - цивилизациите на големите реки.
    Теории за поява на цивилизациите в каменно-медната епоха. Водоземлени общини. Политическо и държавно единство на Египет и раздробеност на Месопотамия. Роля на природните условия за формирането и развитието на ранните държави. Сравнения в периодизациите на египетската и месопотамската история.
  2. Феноменът елински полис и трансформациите му в периода VIII - IV в. пр.Хр.
    Извори и историография. Предистория - микенските средища: дворци и/или протополиси. Ранните полиси VIII-VI в.пр.Хр. - установяване на немонархически режими, конфликти между евпатриди и демос. Преход от олигархично към демократично управление. Ранните тирани. Полисът през класическата епоха - опит за полис-империя. Криза в полиса след Пелопонеската война. Елинистическите полиси.
  3. Преходът от република към империя в Древния Рим - причини, механизми, последици.
    Извори и историография за периода. Устройство на римската република. Причини за кризата в републиката и гражданските войни. Заговорът на Катилина и управлението на Сула. Диктатурата на Цезар и принципатът на Август. Управление на Юлиево-Клавдиевата династия и криза в принципата след смъртта на Нерон. Обяснения за неговата трайност.
  4. Одриското царство - най-ярко проявление на държавността в Древна Тракия.
    Извори и историография. Хипотези за ранната история на одрисите. Възход на царството при Терес, Спарадок, Ситалк и Севт. Одрисите през погледа на Ксенофонт. Ново могъщество при Хебризелм и Котис. Одрисите и македонските владетели Филип II, Александър III и неговите стратези и Лизимах. Севт (III) и Севтополис. Късни сведения за одриски династически линии. Обща характеристика на Одриското царство.
  5. Карл Велики и неговата империя
    Франките и Римската империя - началото на франкската държавност. Хлодвиг и неговата коронация - началото на възхода на франките. Християнството и връзките с папата и Рим. Каролингите - Пипин Къси и началото на новата династия. Разширяването на държавната територия - Карл Мартел. Карл Велики (768-814) - войни, реформи, култура и общество. Начало на феодализма. Краят на Карловата империя - договорът при Вердюн 843.
  6. Ранносредновековната българска държава: VІІІ-ІХ в
    Основаване на Дунавска България. Властта на хановете: институции, държавна организация, строителство. Борбата с Византия - войни, граници, проблеми.
  7. Покръстване и християнизация на българите при княз Борис І.
    Християнство по българските земи до ІХ век. България между Рим и Константинопол. Политиката на княз Борис. Покръстването в 864 г.: последици и значение.
  8. Десетият век - Симеонова България: политически и културен възход
    Учениците на Кирил и Методий, Преславска и Охридска школа. Възход и упадък на Първото българско царство.
  9. Кръстоносните походи -  ХІ-ХІІІ век
    Идеята за освобождаването на Божи гроб - поклонническото движение от ранното Средновековие до ХІ век. Първи кръстоносен поход 1095-1097: ход, резултати, значение.
    Втори и трети кръстоносен поход - успешни или неуспешни? Четвърти кръстоносен поход - превземането на Константинопол.
  10. Средновековна българска култура - възходът на ХІV век.
    Културни средища. Времето на Иван Александър и "трите БЪлгарии". Патриарх Евтимий и неговата школа. Значение на българската книжовност и култура от ХІV век.
  11. Християнската религия и църква в българските земи под османска власт през ХV-ХVІІ в. Основни тенденции в развитието на християнството в българските земи през ХV-ХVІІ в. Православната църква - статут и организация. Институцията на висшето и на енорийското духовенство. Организация, статут и културно - религиозна роля на манастирите. Статут, организация, културна и образователна дейност на католическата църква в българското общество.
  12. Османските държавни институции в Югоизточна Европа VI­ - ХVII в.).
    Структурна характеристика на османското управление в периода на имперското могъщество: ­ султанска институция, дворецът и диванът; османска управляваща прослойка (основни категории). Системата "кул" в османското управление. Основни характеристики на системата "миллет".
  13. Атлантическите революции ХVІІ-ХІХ век
    Английската, Американската и Френската революции в историческо сравнение
  14. Революциите от 1848-1849 г. в Европа
    Европа в навечерието на революциите;
    Основни въпроси за разрешаване от революциите в отделните страни;
    Резултати и значение на революциите
  15. Развитие на българската култура през епохата на Възраждането. Традиционните модели и модерните течения в развитието на българската възрожденска култура.  Жанрове, теми и творци в българската възрожденска литература. Поява и развитие на периодичния печат. Културната и социална функция на театъра и музиката. Наченки на българската модерна наука. Изобразително изкуство и архитектура. Формиране на българска възрожденска интелигенция. Български книжовен език. Възрожденски културни центрове Ролята на читалищата и библиотеките за културното и просветно развитие на българите. Чужди културни влияния.
  16. Нации и национални държави на Балканите (1821 -1912) - Сърбия, Гърция, Румъния.
    НОД и изграждане на националната държава на Балканите. Политическа структура и политическа система. Модернизационни стратегии: армия, образование и съобщителни линии. Градът и селото. Външнополитически доктрини.
  17. Международни отношения 1870-1914 г.
    Последици от Френско-пруската война;
    Военни тревоги в Европа;
    Берлински конгрес;
    Военни съюзи и кризи в международните отношения
  18. Балканите по време на Балканските войни и Първата световна война 1914 - 1918 г.
    Балканската война и пътят към Голямата война на Балканите. Европейската криза (28.07. 1914 г.) и избухването на войната. Солунският фронт: позиционната война и нейното наследство. Болести, санитарно дело и нова социална политика.
  19. Международни отношения между двете войни.
    Парижка мирна конференция - решения. ОН. Политика на колективна сигурност в Европа.
    Вашингтонска конференция 1922 г. - въпроси и решения.
    Конференция в Генуа 1922 г. Локарно 1925 г.
    Пактът Бриан-Келог. Отхвърляне на военните клаузи на Версайския договор (1935-1936 г.) Аншлус на Австрия 1938 г. Мюнхенска конференция 1938 г. и ликвидирането на Чехословакия. Съветско-германски пакт за ненападение 1939 г.
  20. Балканите по време на Втората световна война.
    Н
    овото отношение между тил-фронт на Балканите. Окупация и съпротивително движение. Новият политически субект във вътрешнополитическия живот на балканските държави: жените. Бежанската драма.
  21. Политика, партии, публика и общество в България 1878-1944 г.
    Формиране на политическите партии. Политиката и публичната политическа сфера. Партии и избиратели. Личният режим. Режимът на БЗНС. Прегрупирания на политическия спектър. Междувоенният авторитаризъм и национализъм. Партии и избиратели в междувоенния период.
  22. Македонският въпрос 1878-1944.
    Етническата картина в Македония. Македония в политиката на балканските държави. Идеята за автономия и нейните интерпретации. ВМОРО  - македонската политическа идентичност и българска етнонационална. Македония по време на войните. Дейността на ВМРО между войните. ВМРО (об.) Кризата във ВМРО. Вардарска Македония в междувоенна Югославия. Егейска Македония в междувоенна Гърция. Македония по време на Втората световна война.
  23. "Студена война".
    Конференция в Ялта 1945 г.
    Доктрината "Труман" и планът "Маршал" за реконструкцията на европейската икономика.
    НАТО - стратегии и резултати. Създаване на Варшавския договор
    Доктрините на  Кенеди. Карибска криза. Изводи.
  24. Установяване на властта на Отечествения фронт. Основни историографски възгледи за характера на новата власт. Отечественофронтовските партии : характеристика, влияние, личности. Т. нар. "Народен съд" - цели, организация и провеждане на процесите. Политика на централизирана и дисперсна маргинализация. Състав и искания на опозицията. Процесът срещу Никола Петков и разправа с опозицията. Разрушаване на гражданския сектор. Политически, стопански  и социални резултати от политиката на ОФ 1944 - 1948 г.
  25. Комунистическият режим в България  1956 - 1989. Тоталитаризъм или общество на мрежите?  Политически  промени след смъртта на Сталин през март 1953 г. Протестни вълни в другите социалистически страни и отражение в България. Граници на екстензивния растеж и опити на БКП за реформиране на икономическата система. Социални придобивки и демографска политика. Дискусии за културната политика при Людмила Живкова: идеология и практически резултати. "Възродителният процес" и опитът за насилствена асимилация на българските мюсюлмани.
  26. Развитите капиталистически държави.
    ФРГ - Управлението на  К. Аденауер. Х. Кол и обединението на Германия.
    М. Тачър - реформи. Политика към ЕС.
    Франция -ІV и V република. Жискар Д`Естен и Фр. Митеран.
    Япония - реформи , икономика, политика.
  27. Изграждане на националната архивна система. /Възникване, етапи, структура, архивно законодателство/.
    Автори и трудове по архивистика. Идеи и проекти за създаване на държавен архив. Институции, изпълняващи функциите на държавни архиви.
    Държавен архивен фонд и изграждане на мрежа от държавни архиви - 50-те - до началото на 70-те г. на ХХ век. Национален архивен фонд. Съвременна архивна система.
Последна промяна: 2015-02-24