Югозападният университет "Неофит Рилски" бе домакин на международна конференция на тема  "Културата, наследството и туризмът като фактори за устойчиво развитие на малките и средните градове: Европейската перспектива". Научното събитие бе организирано с подкрепата на Фонд "Научни изследвания" към Министерството на образованието и науката (Договор КП-06-МНФ/11), съвместно с Общинска администрация Благоевград и Българската социологическа асоциация. Събитието се проведе под знака на ENCATC, най-голямата Европейска мрежа за културни политики и културен мениджмънт.

Форумът бе открит от ректора на университета проф. д-р Борислав Юруков. "Голямата динамика в технологичното развитие днес води до сериозни промени и в структурата на заетостта, изчезването на едни професии и възникването на други, което в по-далечна перспектива е шанс, но и предизвикателство към способността на по-малките населени места да се адаптират и намират нови ниши за реализация. В това е и отговорността на университетите, които да предлагат нови стратегии и дългосрочни решения", каза проф. Юруков.

Приветствие към участниците отправи и проф. д.с.н. Румяна Стоилова - председател на Българската социалистическа асоциация. Тя обърна внимание на подчертано международния и мултидисциплинарен характер на конференцията, обединил специалисти в областта на урбанистиката, антропологията, изследователите на културата. За социолозите пък особено важна е гледната точка, в която се наблюдава пресичането на развитието на малките и средните градове и различията, които откриваме между жителите в града: по възраст, етнос, религия, образование. Културата е един от начините всички тези различни общности, които живеят в градовете, да бъдат заедно - да потребяват и да създават култура. По този начин малките и средните градове придобиват друг облик и се развиват, заяви проф. Стоилова.

Приветствие до участниците, гостите и домакините на конференцията бе изпратено и от проф. д-р арх. Тодор Булев, председател на УС на Съюза на архитектите в България, който подчерта релевантността на темата на конференцията спрямо съвременните нужди на обществото.  "Малките и средни населени места са гръбнака на селищната ни система и тяхната роля в културата и живота е безценна. Надявам се, тук да се предложат и общи форми на бъдещо сътрудничество, в които и ние да участваме с нашите познания и социална ангажираност", отправи послание проф. Булев.

В своето обръщение към участниците в конференцията доц. Светлана Христова, координатор на събитието, обърна внимание на възникването на нови тематични ядра в конференцията, благодарение на получените предложения от самите участници: оформянето на специална сесия, посветена на ролята на дигиталните технологии за създаването на равен достъп до виртуалната среда в големите и малките градове; засилената роля на изкуствата за анимирането на публичните градски пространства, и огромното значение на младите хора, които определят профила на градовете.

Тридневната научна дискусия стартира с пленарния доклад на проф. д-р Милена Драгишевич Шешич от Университета по изкуства в Белград, която засегна въпроса за необходимостта от алтернативен културен туризъм в европейските периферии на Балканите като възможност за облекчаване на свръх-туризма в най-популярните дестинации на Европа. След нея проф. д-р Матиас Теодор Фогт, директор на Саксонския институт за културна инфраструктура в Гьорлиц, постави въпроса: "Как да развием убедително нова "невролингвистична семантика" при разгръщането на културното наследство в малките и средни градове?" Проф. д-р Мариуш Чепчински от Университета на Гданск, Полша, говори за предизвикателствата на неустойчивата туристическа дейност в няколко полски градчета от малък и среден тип, а доц. Светлана Христова анализира - въз основа на примери от използването на публичното изкуство в градска среда в България и Европа - възможностите и ограниченията на културата като инструмент за спасяване на българските изчезващи малки селища. Проф. д-р Иван Задори и проф. д-р Золт Немешкери от Университета на Печ, Унгария, акцентираха върху устойчивото управление на историческата градска инфраструктура на унгарските малки и средни градове през ХХІ век. Д-р Наташа Урошевич от Университета на Пула, Хърватия, запозна присъстващите с резултатите от проведено изследване, свързано с потенциала за устойчиво развитие на творческите градове в Югоизточна Европа. Проф. д-р Пиерпаоло Форте от Университета на Санио, Италия, представи културното предприятие в контекста на европейската дискусия дали културата може/трябва да бъде поле на икономически дейности. Проф. д.с.н. Валентина Миленкова обърна внимание на проблема за дигиталната грамотност и неравенствата в обществата на знанието. Д-р Диляна Керанова и докторант Ива Димитрова си бяха поставили за цел в презентацията си да покажат на аудиторията дименсиите на дигиталната грамотност и дигиталните умения. Тематичната сесия, посветена на ролята на съвременните изкуства за анимирането на публичните градски пространства, модерирана от проф. д-р арх. Тодор Булев, включваше обширен обзор и задълбочен анализ на примери от "звездната" архитектура в различни градове по света като културен катализатор и маркетингов инструмент (арх. д-р Мария Диамандиева), разнообразни форми на съвременно изкуство в публична среда в България и по света (Галина Димитрова-Димова, докторант в Националната художествена академия) и скулптурата в общественото пространство като средство за социална интеграция (Илко Николчев, докторант в НБУ).

Голяма част от конферентните доклади се занимаваха с оценка и анализ на местните ресурси: д-р Петрана Стойкова и д-р Теодора Кирякова-Динева запознаха аудиторията с "позабравените" свети места и заявиха, че малките и средно големите градове в област Благоевград имат не по-малко основание да се гордеят с приноса си към материалното и нематериалното културно наследство на България и Европа; докторант Зузана Тимчикова (Словашката академия на науките) разгледа развитието на културните центрове в Словакия през последните двадесет години като възможност за институционализиране на културното проектиране и предприемачество и в най-малките населени места; Тамари Таралашвили (Университета по приложни науки в Гьорлиц) акцентира върху ролята на младежта за опазване културните наследства в малките населени места в Грузия.

Специална тематична сесия в третия ден на международната конференция бе посветена на фестивалите. Д-р Любомир Кутин изясни същността на термина "фестивал" и анализира факторите за нарастване на броя и видовете фестивали в света и представи резултати от изследване на фестивалите в България. Докторанти от катедра "Културология" в ЮЗУ "Неофит Рилски" изследваха различни аспекти в развитието на българските фестивали. Кристиян Ковачев разгледа средновековните фестивали в европейските столици на културата Сибиу (2007) и Пловдив (2019) и се опита да отговори на въпроса: "Имат ли потенциала тези фестивали да съживят и трансформират отделни градски пространства?" Елица Панева разкри значението на Празника на плодородието за изграждане и популяризиране на образа на Кюстендил като "Овощната градина на България". Кристиан Петров анализира силните и слаби страни на проведените рекламни кампании на международния маскараден фестивал "Сурва" в Перник и представи възможностите за популяризирането на културното събитие чрез дигиталните технологии и новите медии.

Със свои постери участваха Сузана Заояц и Мария Цанева от Университета за приложни изкуства, Виена, и доц. д-р Галина Колева, д-р Дона Пикард и доц. д-р Марияна Драганова от Института за изследване на обществата и знанието към БАН.

В края на международната конференция бе обсъдено създаването на Европейска изследователска група за устойчивото развитие на малките и средни градове. Културната програма на международната конференция включваше демонстрация на възможностите на района за културен туризъм: посещения на Рилския манастир, на винарната "Меди Вали", на Младежкия дом в гр. Благоевград, на Регионалния исторически музей - Благоевград и на квартал "Вароша". На следващия ден участниците от конференцията имаха възможност да посетят Пловдив, за да се запознаят с културната програма на града и да се срещнат и разговарят с представители на Управителния съвет на Фондация Пловдив 2019 - Европейска столица на културата.