Наименование на проекта: Литературата: памет, локус, общности. Мемоарна и краеведска литература в България (1944–1989)

Финансираща институция: фонд „Научни изследвания“

Базова организация: ЮЗУ „Неофит Рилски“

Период на изпълнение: 36 месеца, 2025-2028

Научен ръководител: доц. д-р Елена Азманова

 

Проектът „Литературата: памет, локус, общности. Мемоарна и краеведска литература в България (1944–1989)“ изследва мемоарната и краеведската литература като носители на лична и колективна памет и като ключови форми за артикулация на локалния опит в националния културен контекст. Фокусът е върху взаимодействието между индивидуалните свидетелства, регионалните разкази и официалните културни политики през втората половина на ХХ век.

Проектът анализира начина, по който мемоарните текстове и краеведските издания (юбилейни книги, летописи, сборници) конструират идентичности, общности и представи за културна стойност извън утвърдения литературен канон. Актуалността на изследването е свързана със съвременните дебати за културната памет и регионалните идентичности.

Резултатите включват създаване и дигитализация на корпус от текстове, научни публикации, участия в конференции и дигитални ресурси, които ще допринесат за по-пълното включване на тези литературни практики в националния и европейския научен контекст.

Научен екип

Проф. д-р Стилиян Стоянов – утвърден учен, ЮЗУ „Неофит Рилски“, Благоевград

Доц. д-р Александра Антонова – утвърден учен, Институт за литература при БАН

Ас. д-р Павлина Солачка – мрад учен/ постдокторант, ЮЗУ „Неофит Рилски“, Благоевград

Х. ас. Веселина Шимова – докторант, ЮЗУ „Неофит Рилски“, Благоевград

Вяра Караянева – студент, ЮЗУ „Неофит Рилски“, Благоевград


Цели и очаквани резултати

Основна научна цел:

Целта на проекта е изследване на мемоарната и краеведската литература в България (1944–1989) чрез категориите памет, локус и общности. Проектът разглежда тези текстове като специфичен корпус, който съхранява и предава индивидуални и колективни идентичности в контекста на българската литературна култура.

Специфични цели:

Очаквани резултати:

Проектът ще допринесе за разширяване на изворовата база за изследване на българската литература от периода 1944–1989 чрез локализиране, анализ и дигитализация на мемоарни и краеведски текстове от различни региони на страната. Очаква се формиране на корпус от слабо изследвани източници, който ще позволи нови интерпретации на културната памет и ролята на локалните общности в литературния процес.

Резултатите ще бъдат представени чрез научни публикации, участия в конференции и дигитални ресурси с публичен достъп, като проектът ще допринесе за повишаване на научната видимост на изследваната проблематика и за по-широкото ѝ включване в национален и международен научен контекст.

Проектът предвижда разпространение на резултатите чрез:

Информацията ще бъде допълвана поетапно.


Дейности и етапи на изпълнение

Проектът се реализира в два етапа, които обхващат:

Информацията ще бъде допълвана в хода на изпълнение на проекта.


Публикации

 Подсекции:

Предстоящи. Информацията ще бъде допълвана в хода на изпълнение на проекта.


Конференции и научни събития

Предстоящи. Информацията ще бъде допълвана в хода на изпълнение на проекта.


Научни данни и ресурси

В рамките на проекта ще бъдат създадени научни данни под формата на дигитализиран корпус от мемоарни и краеведски текстове, придружени от библиографска информация и описателни метаданни. Част от резултатите ще включват електронни ресурси и бази данни, свързани с изследвания корпус.

Научните данни ще бъдат публикувани поетапно в съответствие с политиката за отворена наука и приложимите нормативни изисквания.


Обществена приложимост

Проектът има обществена значимост чрез съхраняване и дигитализиране на слабо достъпни мемоарни и краеведски текстове, които са част от културната памет на местни и регионални общности. Чрез публичния достъп до създадените ресурси се подпомага опазването на културното наследство и разширяването на знанието за литературни практики извън утвърдения канон.

Резултатите от проекта имат образователна и културна приложимост и могат да бъдат използвани в образованието, в дейността на културни институции и в инициативи, насочени към регионалната и националната културна памет.