На 29 и 30 октомври 2026 г. в Югозападния университет „Неофит Рилски“ се проведе научна конференция, посветена на проблемите и перспективите пред най-новите модели на изкуствения интелект, както и на процесите на хуманизация и необходимостта от всеобща антропологическа, етическа и нормативна регулация с цел постигане на сигурен и устойчив изкуствен интелект.

Това е втората научна конференция, организирана по проекта „Център за изследване на виртуалната реалност към Философския факултет на Югозападния университет „Неофит Рилски“ към Фонд „Научни изследвания“, КП-06-Н80/3. Научният форум е част от работната програма на третия модул по проекта, посветен на теорията и философските основи на изкуствения интелект.

В конференцията участваха изследователи, учени, докторанти и студенти от Софийския университет „Св. Климент Охридски“, Института за изследване на населението и човека към БАН, Института по философия и социология към БАН, Университета по библиотекознание и информационни технологии, Елбасанския университет „Александър Джовани“ (Албания) и Югозападния университет „Неофит Рилски“.

Пленарната сесия започна с доклада на проф. д-р Борис Манов (ЮЗУ) на тема „Още веднъж за възможния хуманизъм в епохата на изкуствения интелект и технологичната сингулярност“. Проф. Манов говори за възможната поява на суперинтелект, който обаче може и да не бъде „хуманистичен“ ИИ. Затова, според него, една от основните грижи на съвременните учени е да алармират обществото за предизвикателствата, произтичащи от повсеместното въвеждане на ИИ.

Тази тема бе разгледана и в доклада на проф. д-р Силвия Минева и д-р Антоанета Гетова (СУ) на тема „Към социологията и етиката на войната: използване на ИИ за военни цели като нова форма на милитаризъм“. Беше поставена остро необходимата тема за нов обществен договор, който да регулира чрез социални механизми, правила и законодателство участието на ИИ и новите технологии във всяка дейност, свързана с човешкия живот и сигурността на съвременните общества.

Проф. д.н. Ергюл Таир, гл. ас. д-р Виктория Недева-Атанасова и гл. ас. д-р Цветелина Панчелиева (ИИНЧ – БАН) представиха с доклада си на тема „Нагласи и етика към ИИ в работата, здравеопазването и образованието“ резултатите от свое изследване на актуалните нагласи към употребата на ИИ. В него са дефинирани основни конструкти: нагласа към ИИ, етична оценка, дигитална грамотност и дигитална компетентност.

Във втората пленарна сесия доц. д-р Борис Грозданов (ЮЗУ, ИФС – БАН) представи доклада си „Възникване на логически структури в големите езикови модели“, в който разгледа значим пробив в областта на невронните мрежи – доказателствата за спонтанно възникване на логически структури. Пробивът е регистриран от Маккой и Смоленски, които наблюдават спонтанното възникване на символна структура. С това те предлагат нова концепция за „проблема за свързването“ като генериране на асиметрия и на смислоопределящи позиции при обработването на данните.

Докладът на доц. д-р Силвия Кръстева (ЮЗУ) на тема „Основите на многозначното изчисление и алгоритъмът на интелигентността“ продължи дискусията за възникването на генерален ИИ. Беше представен модел на многозначно изчисление, основан на принципи за обработване на масиви от данни върху специализирано поле и процедури за съдържателен синтез на насочените данни. Целта е да се изгради алгоритъм на интелигентната система за решаване на проблема с вземането на решения, като предложението е да се конструира спектър от възможности върху универсалната светова област.

Доц. д-р Гергана Попова (ЮЗУ) очерта в доклада си „Антропологизацията на ИИ и машинизацията на човека“ конкретни казуси, свързани с общуването и социализацията на чатботовете, като разгърна тезата за едновременния процес на взаимодействие между човека и интелигентната система.

Темата за общуването с чатботовете и за антропологическите аспекти на алгоритмизираната субектност беше предмет на доклада „Езиковите модели на AI – нови измерения на парейдоличната илюзия“ на гл. ас. д-р Невена Крумова, Михаил Спасов и Теодора Стефанова – магистранти по философия в ЮЗУ.

В тематичните сесии интерес предизвикаха докладите на гл. ас. д-р Бояна Гъркова (ЮЗУ) на тема „Моделиране и решаване на геометрични задачи в ерата на ИИ: между алгоритмичното решение и човешкото математическо мислене“ и на ас. Сашка Кандиларова (ЮЗУ) на тема „Човешкото и машинното мислене при решаване на задачи от теория на вероятностите“.

Беше отбелязано, че математическите модели все още не могат да достигнат равнището на математическата интуиция и творческото генериране на решения при решаването на математически задачи. В теорията на вероятностите пък може да бъде разгърната скала на вероятностите, която позволява строго математическо изчисление, но все още не разполага с развити възможности за генериране на вероятностни модели и намиране на техните решения.

В оживените и интересни дискусии бяха повдигнати редица важни проблеми, свързани с хуманизацията и антропологизацията на ИИ: екзистенциалният страх от засилващата се автономност на ИИ, но и новият проблематичен хоризонт пред човешката емоционалност – ще можем ли да обичаме онова, в което има дори само черти или следи от човешко присъствие?

Бяха обсъдени още необходимостта от критичност и поставяне на граници пред употребата на ИИ, особено в образованието, където той трябва да остане помощно средство и информационен ресурс, но не и да замества знанието, анализа и живото човешко въображение; въпросът за „божествената искра“ при възникването на интелекта и за „другия“ в световете на виртуалната реалност; както и необходимостта от всеобща етическа и дори правна конституция, която да служи като основа на новите хуманизирани модели на ИИ и да определя регулациите, границите и отговорностите при автономизирането на интелигентните системи.